Равнинното летене е особена форма на свобода, която получаваш докато се рееш на хиляди метри над терена. Липсата на планинска верига и релеф, който трябва да следваш, отваря кръгозора ти на 360 градуса. Всичко е възможно и границите са далеч,  далеч напред. А когато си избрал посока, тръгвайки по своя маршрут, пред теб се простира равнината като голяма шахматна дъска, която чака твоя ход. Какъв ще е той и кой ще е следващия, играта е толкова увличаща, че не спираш да я желаеш. Дори и кацнал в разгара на деня сред менящите се сенки на сочните кумулуси над теб, твоите мисли са там горе, на голямата шахматна дъска.

Пътувайки към дома, си припомняш всеки ход, всяка грешка, всяка пропусната възможност. Изпълнен с тъга, но и с надежда за утрешния ден. Денят, в който отново ще си царя над шахматната дъска. Денят, в който избраната от теб облачна улица ще те отведе далеч, далеч над това, което си очаквал. Денят, в който ще си изпълнен с щастие и благодарност. Това е нещо, което си струва да опиташ.

А защо не и да го споделиш с приятели. Нали затова е рубриката „Новини“.

Явор Плашилски